Осигуряване на работници от трети държави в България: какво дължи работодателят от първия ден

Според становище на Националната агенция за приходите (НАП) чужденецът, нает по трудово правоотношение в България, подлежи на задължително осигуряване от деня, в който започва трудовата дейност, наравно с българския работник. Разрешението за работа не отлага задължението и не го намалява. Трудовият договор се регистрира с уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда в срок от 3 дни от сключването.

Кои рискове се покриват и от кога

НАП изброява покритите рискове изчерпателно. Наетият по трудово правоотношение чужденец се осигурява за общо заболяване и майчинство, за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, за трудова злополука и професионална болест, както и за безработица. Тоест пълният кръг рискове, който важи за местния работник. Отправната точка е денят на започване на трудовата дейност, а не денят на издаване на разрешението за пребиваване, не денят на влизане в страната и не първата изплатена заплата.

Това има практическо следствие, което често се пропуска при първа наемане от Непал, Индия или Филипините. Работникът пристига, минава инструктаж по безопасност и започва работа в понеделник, а отделът по труд и работна заплата очаква номера на личната карта за чужденец, за да го впише. Задължението за осигуряване вече е възникнало в понеделник. Ако вписването закъснее, закъсняват и декларациите, и вноските, а уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда има собствен срок от 3 дни, който тече от сключването на договора и не изчаква административни удобства.

Втората особеност е базата. Осигурителните вноски стъпват върху осигурителния доход за съответната длъжност, с минимум, определен за 2026 г. по икономическа дейност и квалификационна група. Договореното брутно възнаграждение може да е по-високо, но не може да бъде по-ниско от този минимум, а при позиции за работници от трети държави минималният осигурителен доход е и величината, която инспекцията сверява първа.

Здравното осигуряване следва вида на престоя

При здравното осигуряване НАП свързва задължението с вида на разрешеното пребиваване. Решаващо е разрешението за продължително пребиваване: с него чужденецът подлежи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), а вноските се дължат от работодателя по общия ред, в същото съотношение както за българските работници. Същото важи и за чужденците с разрешение за сезонен работник, включително при престой между 90 дни и 9 месеца, което НАП посочва изрично.

Практическата последица е, че здравноосигурителният статус на работника се сменя в хода на процедурата, а не в момента на наемането. Докато човекът е на виза D и още няма издадена лична карта за чужденец, регистрацията в НЗОК не може да бъде довършена, макар трудовата дейност вече да е започнала и вноските вече да се дължат. Затова редът на стъпките в личното досие има значение.

Как изглежда пропускът при проверка

Типичният случай не е отказ да се осигурява, а изоставане от няколко седмици. Работникът започва на обекта, договорът е подписан, но уведомлението по чл. 62 тръгва към НАП чак след като пристигне личната карта за чужденец. Тогава закъснението е видимо в две регистри едновременно: в регистъра на трудовите договори и в месечните декларации. При проверка от Инспекцията по труда несъответствието между датата на започване, вписана в трудовото досие, и датата на уведомлението е първото, което се сверява, а последиците са описани в проверките при наемане на чужденци.

Затова графикът по осигуряването се планира заедно с разрешителната част, а не след нея. Процедурата по единното разрешение за работа и пребиваване определя кога човекът може законно да започне, а при по-краткия хоризонт същата логика важи и за сезонната заетост до 90 дни, където покритието по здравно осигуряване също е задължително.

Осигуряването на работник от трета държава не е отделен режим, а същият режим с две допълнителни зависимости: разрешеното пребиваване, което отваря здравната регистрация, и датата на започване, която не чака документите. Работодател, който пише тези две дати в едно и също досие в деня на подписването, рядко има какво да обяснява по-късно. Пълният ред на стъпките за наемане от трети държави е описан на страницата за работодатели.