Инспекция по труда и чуждите работници в България: проверки, уведомления и санкции

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ контролира спазването на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. При установена заетост на гражданин на трета държава без съответното разрешение или регистрация имуществената санкция за работодател юридическо лице е от 2000 до 20 000 лв. по чл. 75а, ал. 2 от закона, налагана за всеки незаконно нает работник поотделно.

При официалния курс от 1,95583 лева за едно евро, валиден след приемането на еврото от България от 1 януари 2026 г., това е приблизително от 1022 до 10 225 евро. За група от осем души горната граница на санкцията надхвърля 80 000 евро, а това е преди да се отчетат осигурителните и данъчните последици.

Двете уведомления, които се пропускат най-често

Разрешението не е краят на административната работа, а началото ѝ. Чл. 10 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност поставя два срока и двата се броят в дни, не в работни дни.

Работодателят уведомява Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа от гражданина на третата държава.

При предсрочно прекратяване на заетостта работодателят уведомява Агенцията по заетостта в 3-дневен срок от датата на прекратяването.

Пропуснатото уведомление не е формален пропуск. То създава несъответствие между това, което е разрешено, и това, което се случва на обекта, а инспекторът работи точно с това несъответствие.

Срокът от 7 дни се брои от действителното започване на работа, а не от датата на трудовия договор и не от датата на влизане в страната. При групи, които пристигат на два полета в различни седмици, това означава две уведомления с различни начални дати, а не едно уведомление за цялата група. Същото важи и при сезонните разрешения, където уведомяването за започнала работа отново е в 7-дневен срок. Водете регистър с датата на първия работен ден на всеки човек и го съпоставяйте с подадените уведомления веднъж месечно.

Какво гледа инспекторът на място

Проверката не започва с разрешението. Тя започва с хората и с това какво вършат. Установяването на трудово правоотношение не изисква писмен договор и се доказва с всички допустими доказателствени средства, включително обяснения на работещите, работни графици, пропускателен режим и ведомости.

Този подход е и причината един иначе изряден работодател да получи акт. Инспекторът не сравнява папката с папката, а хората с папката. Ако на обекта има човек, който не е в нито един списък, но е в графика на смените, проверката тръгва от него.

Оттам проверката минава към документите: разрешението или регистрацията за достъп до пазара на труда, съответствието между длъжността в разрешението и реално изпълняваната работа, уведомленията по чл. 10, условията на труд и заплащане спрямо българските граждани за същата категория труд, и настаняването, когато режимът го изисква. Жилищният компонент и забраната наемът да се удържа от възнаграждението са разгледани в настаняването на работници от трети държави.

Българският режим стъпва върху Директива 2009/52/ЕО за минималните стандарти за санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Затова санкцията върви заедно с други последици: заплащане на дължимите възнаграждения и осигуровки, разходи по връщането и отстраняване от участие в обществени поръчки при повторност. Как изглежда проверката на правото на работа в останалите държави членки е сравнено в проверките за право на работа.

Сценарият на провала

Производствено дружество получава единно разрешение за седем души на длъжност „оператор на машина“. През втория месец линията се преконфигурира и трима от тях започват да работят като мотокаристи в склада. Длъжността на склад изисква друга правоспособност и е различна позиция по документи. Дирекция „Миграция“ не е уведомена, защото смяната изглежда вътрешна.

При проверка инспекторът съпоставя разрешението с реално изпълняваната работа и установява несъответствие за трима работници. Следва акт за незаконна заетост по чл. 75а, ал. 2 с отделна санкция за всеки, а Дирекция „Миграция“ получава сигнал да прецени дали основанието за пребиваване все още е налице. Дружеството губи три позиции, плаща санкция и стартира нова процедура, която отнема още два месеца.

Уведомлението преди промяната струва един имейл. Санкцията след промяната се измерва в петцифрени суми и в изгубени работници. Мястото на разрешението във веригата и обвързаността му с конкретна длъжност са описани в процедурата по единното разрешение. Условията, при които Werklist следи уведомленията по чл. 10 след пристигането, са описани на страницата за работодатели.

Практиката показва една устойчива закономерност. Проблемите при проверка почти никога не идват от липсващо разрешение, а от разрешение, което вече не описва работата, която човекът върши. Документът остава на място, а работата се движи.