Квотата от 20 и 35 на сто за работници от трети държави в България
Чл. 7, ал. 1 ЗТМТМ държи дела на гражданите на трети държави до 20 на сто от средносписъчната численост, а при малките и средните предприятия до 35 на сто.
България няма годишна национална квота за работници от трети държави. Ограничението е на равнище работодател. По чл. 7, ал. 1, т. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност броят на гражданите на трети държави, наети през предходните 12 месеца, не може да надвишава 20 на сто от средносписъчната численост, а при малките и средните предприятия 35 на сто.
Това е тавански процент, а не квота за разпределяне. Никой не подава заявление за дял от национален лимит. Агенцията по заетостта проверява съотношението във всяко досие поотделно и отказва достъп, когато то е надхвърлено.
Как се смята съотношението
Три елемента решават сметката и всеки от тях се тълкува по-тясно, отколкото очаква работодателят.
Базата е средносписъчната численост на персонала по трудово правоотношение, а не броят на заетите към днешна дата. Сезонен спад в численоста свива основата и заедно с нея свива и допустимия брой чужденци.
Периодът е предходните 12 месеца, тоест изтекъл период, а не прогноза за следващата година. Дружество, което тепърва разширява персонала, не може да се позове на бъдещи назначения.
Категорията на предприятието се определя по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за малките и средните предприятия. Праговете по този закон са за средносписъчен брой на персонала и за годишен оборот или стойност на активите, като изпадането от категорията при растеж сваля тавана от 35 на 20 на сто в средата на един производствен цикъл.
| Профил на работодателя | Приложим таван | Ефект при 100 души средносписъчна численост |
|---|---|---|
| Голямо предприятие | 20 на сто | до 20 граждани на трети държави |
| Малко или средно предприятие по ЗМСП | 35 на сто | до 35 граждани на трети държави |
| Предприятие, преминало прага на ЗМСП през годината | 20 на сто | таванът пада с 15 души |
Кой остава извън сметката
Ограничението не обхваща всяко наемане. Извън съотношението остават случаите, в които заетостта произтича от международен договор, по който Република България е страна, гост-преподавателите и учителите в български училища и висши училища, артистите и професионалните спортисти и треньори. Извън обхвата му са и режимите, които имат собствени условия: Синята карта на Европейския съюз, вътрешнокорпоративният трансфер и сезонната заетост, при която работникът запазва основното си местоживеене в трета държава.
Практическото следствие е, че сезонната регистрация не изяжда тавана, който едно хотелско дружество пази за целогодишния си персонал. Работодателите, които смесват двата режима в едно планиране, редовно се отказват от наемане, което законът им позволява.
Какво се предлага през 2026 г. и какво струва грешката
През януари 2026 г. Министерството на труда и социалната политика публикува за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Консултацията на портала strategy.bg беше открита от 8 до 22 януари 2026 г., със съкратен четиринадесетдневен срок.
Проектът предвижда увеличаване на двата тавана с по 5 процентни пункта, въвеждане на възможност за промяна на мястото на работа, наемане извън квотите за обекти и дейности от национално значение, както и правна уредба на посредническите услуги при наемане на граждани на трети държави. Предвиждат се и забрана за наемане на гражданин на трета държава в незаконен престой и санкции за нарушението. Мотивите свързват част от промените с привеждането на българското право в съответствие с Директива 2014/36/ЕС за сезонните работници по производство за нарушение 2023/2017.
Проект не е закон. Докато измененията не бъдат обнародвани в „Държавен вестник“, в сила остават 20 и 35 на сто. Работодател, който планира щата за 2027 г. върху предложените 25 и 40 на сто, планира върху документ за обсъждане.
Ето как изглежда грешката на практика. Производствено дружество със 120 души средносписъчна численост и статут на средно предприятие наема 38 граждани на трети държави за една година. През февруари оборотът за предходната година излиза над прага по Закона за малките и средните предприятия и дружеството престава да е средно предприятие. Таванът пада на 20 на сто, тоест на 24 души. Агенцията по заетостта дава отрицателно становище по следващите заявления, включително по подновяванията. Четиринадесет души остават без път за продължаване, а замяната им отнема два цикъла по единното разрешение.
Проверката отнема десет минути и се прави преди подбора, не след него. Съотношението е първото, което Агенцията по заетостта чете, а не последното. Мястото му във веригата е описано в процедурата по единното разрешение, а обосновката, която се проверява до него, в пазарния тест. Как се подрежда България спрямо съседните коридори по срокове е сравнено в графика коридор по коридор. Условията, при които Werklist води тази проверка преди старта на подбора, са описани на страницата за работодатели.
Таванът се движи заедно с персонала. Дружество, което го изчисли веднъж и го приеме за постоянен, ще го открие отново в момента, в който подновява разрешенията.
Последвайте Werklist в социалните мрежи за повече по темата за трансграничното наемане на кадри
Продължете да четете
Всички публикации →Преработената директива за единното разрешение и какво се променя в България
Директива (ЕС) 2024/1233 се прилага от 22 май 2026 г., свива решението до 90 дни и дава право на смяна на работодателя, което България транспонира в ЗЧРБ.
Командироване от България в друга страна от ЕС: удостоверението А1 и границите на схемата
НОИ издава удостоверение А1 по образец ОКд-236 в срок до 30 дни, а командироването по Регламент 883/2004 стига до 24 месеца, преди да следва прекъсване.