Командироване от България в друга страна от ЕС: удостоверението А1 и границите на схемата

Удостоверението А1 доказва, че работник, командирован от България в друга държава от Европейския съюз, остава осигурен в българската система по Регламент (ЕО) № 883/2004. Издава се от Националния осигурителен институт. То не решава въпроса със заплащането: по Директива 96/71/ЕО, преработена с Директива (ЕС) 2018/957, командированият получава условията на приемащата държава.

Как се стига до А1 и колко време отнема

Работодателят подава уведомление по образец ОКд-236 в компетентната териториална дирекция на НОИ, придружено от копие от заповедта за командироване. Срокът за произнасяне е до 30 дни от получаването на искането. Този срок тече от подаването на пълно искане, затова липсващ документ по заповедта не удължава срока, а го започва отначало.

А1 се издава преди започването на работата в приемащата държава. Контролните органи там проверяват именно това удостоверение, а обект без него на място се третира като недеклариран труд от приемащата държава, независимо че вноските се внасят коректно в България. Такси за издаването на удостоверението НОИ не събира, но разходът е във времето: 30 дни преди мобилизацията, не след нея.

Отделно от А1 повечето приемащи държави изискват собствена предварителна декларация за командироването в национална система, подадена преди първия работен ден. Това е втора процедура пред друг орган и не се покрива от българското удостоверение.

Границата от 24 месеца и какво остава в България

По Регламент 883/2004 командироването на това основание е до 24 месеца. След изтичането им следва прекъсване, преди за същия работник и същата държава да се издаде ново удостоверение. Схемата не е инструмент за постоянно присъствие на чужд пазар. Проект, планиран за три години, не се покрива от една поредица А1 и изисква друга форма на присъствие в приемащата държава.

Таванът от 24 месеца е по чл. 12 от Регламент 883/2004, тоест по правилото за командироване. Работник, който обичайно осъществява дейност в две или повече държави членки, попада под чл. 13. Удостоверението А1 на това основание се определя от седалището на работодателя и от дела на работата в държавата по пребиваване, не е ограничено до 24 месеца, и е правилното основание за монтажник, който цяла година се редува между обекти в Германия и Австрия. Подаването на удостоверение за командироване при такъв модел на работа е грешката, която контролният орган на приемащата държава открива първа.

Същият член носи и две условия, които се проверяват преди срока. По чл. 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 работодателят трябва обичайно да извършва съществена дейност в България, а не само вътрешно администриране, и дружество, регистрирано в София без обороти на българския пазар, не изпълнява това условие само защото има регистрация тук. Чл. 12, параграф 1 от Регламент 883/2004 добавя, че командированият не се изпраща да замести друг командирован работник. Ротация на трима души през едно и също работно място по 24 месеца затова не разтяга схемата до 72 месеца. И двете условия се проверяват от контролния орган на приемащата държава, а удостоверение, издадено при факти, които не се потвърждават, може да бъде оттеглено от НОИ, след като работата вече е свършена.

Какво остава в България: осигурителните вноски, здравното осигуряване и трудовото правоотношение. Какво минава към приемащата държава: заплащането и условията на труд.

Заплащането: какво промени преработката от 2018 г.

Първоначалната редакция на Директива 96/71/ЕО задължаваше работодателя да осигури минималните ставки на заплащане в приемащата държава. Директива (ЕС) 2018/957 промени това на заплащането в приемащата държава, тоест на всички задължителни елементи на възнаграждението там, включително предвидените в общозадължителни колективни трудови договори. За сектори като строителството в Германия, Австрия и Нидерландия това е разликата между националния минимум и секторната ставка, която често е значително по-висока.

Оттук идва и типичният провал в този коридор. Работодателят оферира проект по българските разходи за труд, добавя разлика до минималната заплата на приемащата държава и приема, че това е достатъчно. Контролен орган на обекта установява, че приложимият колективен трудов договор предвижда по-висока ставка за съответната квалификационна група, налага доразплащане със задна дата и глоба. Маржът на проекта изчезва при първата проверка, а не в края на договора.

Отделен въпрос е командироването на работник от трета държава, нает в България. Той запазва българското разрешение за работа, но приемащата държава преценява самостоятелно дали го допуска на своя обект, така че проверката е в двете посоки. Основанията за българското разрешение са описани в единното разрешение за работа и пребиваване, а осигурителната част остава по правилата в осигуряването на работници от трети държави.

Разчетът за командироване се прави с три числа: 30 дни за произнасяне на НОИ, 24 месеца таван по регламента и действителната секторна ставка в приемащата държава. Сроковете по държави са съпоставени в графика коридор по коридор. За съпоставка на конкретен обект вижте страницата за работодатели.